Dance History
История на Десетте Състезателни Танца

Съдържание на страницата

Глава втора

Гръцки танци и тяхното описание, танци по време на вакханалия, Geranos, Corybantium, Hormos и др. Хорът, танцьорите и акробатите.

Втора страница

Фиг. 13: Военен танц, вероятно Corybantum. Барелеф от музея на Ватикана.

Към категория (2), т.е. към танците с акробатичен храктер, спадали военните танци, чието раждане се приписва на Минерва. Най-забележителният им представител се наричал Corybantum. Имал фригийски произход и смесвал в себе си различни религиозни, военни и мимически мотиви. Танцуващите го били въоръжени и по време на изпълнението на танца скачали наоколо, блъскайки оръжията, ръцете и щитовете си, стараейки се да заглушат виковете на невръстния Зевс (в Крит) чрез шума, който вдигали.

Друг танц с дорийски произход - Pyrrhic (Пирик) (фиг. 13) - имал по-бързо темпо на изпълнение, а съпровождащата го музика се свирела на флейта. Идеята на танца била да възпроизведе случващото се на бойното поле.
Самите дорийци имали специално отношение към танца - те вярвали, че успехът в истинската битка се дължал на добре оттренирания и бързо изпълнен танц. В по-късни периоди танцът бил имитиран от жени-танцьорки и се изпълнявал соло.

Фиг. 14: Танцьорка с кастанети.
(Британски музей).
Вж. също фиг. 63а.

Съществували много други героични военни танци, посветени на Херкулес, Тезей и др.
Хорът, съставен от певци и танцьори, бил част от театъра, а представленията включвали рецитиране на известни поетични творби, както и жестикуларни и мимически действия като танцуване и пеене. Дорийците били почитатели на поезията, а техните творби били предимно за хорово изпълнение. Дорийските композиции били наследени и запазени от атиняните в тяхната форма и композиция на хор и драматична постановка.

Трагичният танц Emmelia бил церемониален, докато комедийният Cordax бил лекомислен и повърхностен. Крайно неприличен бил танцът Siccinis, наричан още "танц на развратниците". Изпълнявал се под съпровода на инструменти като свирки, тамбури, арфи, кастанети, цимбали и др. (фиг. 14, 15, 16).
Интересна промяна търпи и формата на хора - в ритуалите, посветени на Дионисий, първоначално броят на съставляващите го бил петдесет, а музиката се свирела на цитра. В по-късни години (по времето на Софокъл) броят на изпълнителите намалял до петнадесет, но задължително имал собствен хореограф. Разбира се, темата за хора е обширна и е предмет на отделни изследвания и трудове, които няма как да бъдат подробно разглеждани тук.

Фиг. 15: Цимбали (ок. 10 см)
и двойна флейта.
(Британски музей.)

Социалните танци и тези, посветени на сезоните, огъня и водата, били много на брой и обикновено се различавали в зависимост от региона, в който се изпълнявали. По-официалните и професионални танци имали друг характер. По-любопитните могат да потърсят допълнителна информация за тях, тъй като са описвани и разглеждани от доста автори.
Читателят може да остане изненадан от факта, че фунамбулистът (танцьор-еквилибрист) бил на почит сред гърците, наред с акробатът, изпълняващ номера между ножове и мечове. Често и животни били тренирани да танцуват върху въжета.

Фиг. 16: Гръцки танцьори.

Важните религиозни танци не се изпълнявали само от професионални танцьори. Известни и уважавани членове на обществото не криели удоволствието и насладата си от танцуването - Софокъл, Саламис и др. Имало танцьори от всякакво ниво - завидно добри, справящи се и такива, които не били усвоили добре това изкуство.
Някои доказали танцьорските си уменията дотолкова, че успяли да повишат своя социален статус, омъжвайки се за представители на аристократични фамилии. Филип Македонски се оженил за Лариса, която била танцьорка, а танцьорът Аристодемус достигнал поста посланик в двора на Филип. Подобни талантливи изпълнители не бива да бъдат бъркани с танцьорите, наемани да танцуват на забави, фестивали и други подобни събирания (фиг. 9, 14 и 18).