Dance History
История на Десетте Състезателни Танца
Съдържание на страницата
Глава пета
Социални танци - 15 до 18 век. Танци "за навън". Танци в зала. Комични танци. Балът. Илюстрации от 15-18 век от Англия, Италия, Франция и Германия.
Страница първа
Говорейки за танца като вид социално общуване, редно е да е поясни, че подобен възглед върху него не е бил формулиран преди късния 13-ти век. Оттогава на танцуването се гледа като на начин да се изгражда добро възпитание, като с течение на години познанието и усвояването на това изкуство станало задължение на висшите класи (литературата от този период е повече от достатъчен и достоверен източник).
Фиг. 37: Италиански танц.
Танци като Волта, Джиг и Галиард (въпреки малкия си брой в началото) изисквали предварителна подготовка и пъргавост. Същите те през годините се смесили и се развили други обществени и/или местни вариации, даващи тласък на развитието на техни танци-наследници.
Фиг. 38: Италиански танц.
Танц и спорт се срещали (фиг. 37 и 38 - гравюри от 15 век) на едно място неведнъж - за това може да се съди от гравюри от 15-ти век. Тръгвайки още от Древен Египет (фиг. 3), тази практика се среща често през годините, а разликата е главно в костюмите, в начина на изпълнение и фигурите, който танцьорите правели.
На картината "Танц в зала" на Martin Zasinger (фиг. 39 - танц в зала от 15 век; рисунка от Martin Zasinger) от 15-ти век не могат да се забележат активно движещи се фигури, но ясно се открояват гости, музиканти, т.е. усеща се (макар и в зародиш) социалната функция, която танцуването започнало да придобива. Именно оттук тръгва онази обществена форма на танцуване, която по-късно се развива в "Bal pare" - баловете.
Флейтата и виолата са инструментите, разширили осезаемо възможностите на тогавашните оркестри, като не след дълго щяло да дойде ред и на трумпетите и други класически инструменти да заемат своето място.
Фиг. 39: Танц в зала.
Фигура 40 - наречена "Танц в градината на удоволствието" (от "Roman de la Rose") - показва по-статичната форма на танца - танцуването на открито (описание на този вид танцуване е дадено от Чосър).
Фиг. 40: Танц на открито.
Нестандартните костюми, част от комичните танци, са запазили характера и идеята си чак до наши дни. Вилдеманският танц с костюми (фиг 41 - Танц с костюми от 15 век; Британски музей) е интересен поради ред причини. Картината не само показва танца, но дава представа за облеклото и формата на представяне на този вид танци.
Комичните танцьори от 15-ти век (участници във fete champetre - вид фестивал) и изпълнителите от 17-ти век (фиг 42 и 52) са добър пример за широкото разпространение на танците с развлекателен характер.
Фиг. 41: Танц с костюми.
Селският танц за мъже Морис (The Morris dance, фигура 50) показва развитието на забавните танци в периода 14-15 век. За техния вид в Италия загатват още картините на Ботичели и Фра Анджелико, според които танците се изпълнявали в присъствието на хор. Те нямали социална функция, но със сигурност разкриват интересна част от тогавашния живот.
Алберт Дюрер (фиг. 45, 46) дава пример за танците на открито от неговото време. Тези два танца, както и нарисуваните от Себалд Бехам (фиг. 47) са представени грубо, като рязко се различават от начина, по който споменатите по-горе художници представят танцуването. Прилика може да се открие в енергичността и бистротата, която присъства във всичките картини. "Военният танц на дамите и рицарите" (фиг. 48) от Hans Burgkmair от своя страна изглежда величествен и носещ гордост, което донякъде спомага за разграничаването на танците на открито от тези в помещение.
Фиг. 42: Рисунка с молив от края на 15 век от замъка Wolfegg. Дело на ръководителя на Амстердамския Кабинет; комичен танц, изпълняван под съпровода на свирка и барабанче.