Dance History
История на Десетте Състезателни Танца
Съдържание на страницата
Глава трета
Етруски, южноиталиански и римски танци. Погребални танци от Албанела, Капуа и др. Помпей и баните на Константино. Bellicrepa. Ролята на танца в обществения живот. Хорът.
Страница първа
Една от важните народности в древността били етруските, населяващи районите от Ломбардия до Алпите и от Средиземноморието до Адриатическо море.
Без съмнение може да се твърди, че етруските били танцьори във всяко едно отношение - има множество гробници, останали от миналото, чиито изрисувани стени "говорят" много по темата. Тъй като обаче езикът на етруските е отдавна мъртъв, друго достоверно доказателство освен тези рисунки не съществува.
Фиг. 19: Етруски танцьор.
Брознова статуя от Верона.
(Британски музей)
Както пише Герхард [1], тези хора от миналото считали танцуването за една от емблемите на радостта както в настоящето, така и за бъдещето. Доказателство за второто е, че мъртвите били изпращани с танци и музика към новия им вечен дом.
Музикалните инструменти, които използвали и на които танцували, били свирки, лира, кастанети (което може да се види и на картинки по различни монументи).
По намерените находки може да се съди, че древните гърци и финикийци в отделни периоди от време оказвали силно влияние над етруските (фиг. 20). Като детайлна илюстрация и добро описание на типичен танцьор оттогава служи картина от гробница, намираща се в Корнето (около днешно Лацио, Италия). Според г-н Денис [2] находката е от архаичния период и може би датира от около 600 г. пр.н.е. На нея по-силно личи гръцкото влияние, отколкото на повечето други изследвани рисунки.
Фигура 21, изобразяваща военен танц, изпълняван под съпровода на духови инструменти, и някои спортни дейности, е също от Корнето. Тук обаче изображенията са "по-чисти" откъм чуждо влияние и представят предимно характерното за етруските. Това изображение е снето от оригинал, намиращ се в Британския музей, и като такова се радва на голям интерес от много историци. Може да бъде датирано от Гръко-етруския период и като по-ново от останалите примери (фиг. 22).
Фиг. 20: Етруски танцьор. Картина от Корнето.
Специфичното в изображенията е поведението на ръцете и по-специално събраните и изпънати пръсти - нещо, което е присъщо на някой по-съвременни японски танци. Разбира се, аналог между едните и другите танци не би могло или би било трудно да се направи.
Фиг. 21: Етруски танци и занимания.
Картина от Корнето, 500 г. пр.н.е.
Интересни колкото етруските, са танцовите илюстрации, намерени в изрисувани гробници в Кампаня и Южна Италия - местности, които били част от "Magna Grecia" (Магна Греция - Велика Гърция). Изобразеното на тях е погребален танц с музикален съпровод от духови инструменти (фиг. 23, гробница до Албанело) и датира от около 300 г. пр.н.е. Фигури 24 и 25 (на следващата страница) са от гробница около Капуа и вероятно са от същия период.
Тези танци, доста тържествени и грандиозни, са по-различни от етруските, въпреки че се забелязва както гръцко, така и етруско влияние. Това може да се дължи на ред причини, една от които е различието в обичаите.
Може да се предположи също, че танците на етруските, самнитите и други италиански племена оказали значително влияние на Рим, но доказателствата за това са оскъдни.
Римската империя, като господстваща завладяваща сила, представлява културата на почти целия свят от онова време и - логично - именно римските танци били най-многобройни. Голям брой от изображенията, достигнали до нас, са запазени от римляните.
Фиг. 22: Етруски танци.
Картина от Корнето.
В началото на съществуването си като сила римляните практикували предимно религиозни танци, много от които били от етруски произход - Lupercalia и Ambarvalia. Първият се изпълнявал от полуголи пастири. Вторият наподобявал сериозна процесия, минаваща през полета и села.
Сериозен танц с жесток характер се изпълнявал от салиите - жреци на Марс (духовна група от дванадесет избрани патриции). По време на тяхната процесия-танц, провеждана на 1-ви март и следващите няколко дни, те пеели песни и химни, носейки Анкила (символичен щит), след което се оттегляли на голям банкет в храма на Марс. За доказателство, че по произход танцът е етруски, може да се счита намерен скъпоценен камък, изписан с етруски букви, с изрисувани на него въоръжени жреци, носещи щитове.
Салиите имали и група, състоящата се от жени-жрици. Те изпълнявали друг военен танц - Saltatio bellicrepa, за който се счита, че е създаден от Ромул в памет на похищението над сабините.
Фиг. 23: Женски погребален танц. От гробница около Албанела.